Ще бъдете изумени защо хората закъсняват
Това е метод да изразят скрита експанзия към някого, за който закъсняват.
„ Не мога да не закъснявам! “ и „ Защо върша това? “
Да закъснеете, да не се появите въобще или „ с основателна причина “, да се появите с два часа забавяне или в края на цялото събитие е един от методите да демонстрирате своята експанзия. Само че не непосредствено, не намерено, а по прикрит, завоалиран метод.
Хората чакат, ядосани, обезпокоени, губят времето си, нервите на всички са опънати, разчитат на теб… Проваляш срещи, договаряния, закъсняваш за рождения ден на най-хубавия си другар, появяваш се в края на събитието. И когато дойдеш, представяш „ уважителна причина “ – запушване, болно дете, незабавна работа или „ просто не запомнил “.
Тези, за които закъснявате да видите, желаят да ви убият. А закъснелият почтено мига с очи, оплаква се и кима за несъвършенството на света и невъзможността си да стигне, да стигне в точния момент. И доста се наскърбява, когато с право го упрекват, че е просрочен. „ Не съм аз, това е светът. Исках, само че не можах. “
Това е скритата експанзия – човек прави нещо гадно, някаква нападателна офанзива, само че не поема отговорност за това. И постоянно откровено не схваща какво се случва. Той се пробва, приготвя се, прави всичко допустимо, само че пространството е проведено по този начин, че колите се скапват, интернет изключва, компютрите замръзват, децата се разболяват, шефовете се обаждат, клиентите полудяват и всичко допустимо се случва, че не може да стигне до там, да дойде в точния момент или въобще.
Сякаш целият свят е против… в действителност не светът е срещу, аз съм.
Първата стъпка е да осъзнаете същинските си усеща по тематиката на вашето забавяне. Не тези, които желаете да изживеете, а тези, които в действителност преживявате.
Може да е боязън.
„ Не желая да отида, тъй като се опасявам. Това, от което се опасявам, е десетото нещо. ”Тревожност.
„ Не ми харесва всичко това… “Гняв.
„ Те всички са простаци и овце. Трябва да ида, само че единствено идиоти са се събрали … ”Презрение.
„ Нищо, ще чакат… “Завист.
„ Е, още веднъж ще бъдат толкоз умни, седнали там, сполучливи, сполучливи.. И аз ще се усещам като простак, глупак… “Загуба на смисъл.
„ Наистина, това е просто загуба на време. Напълно безсмислена публична среща. Трябва да отидеш, но какви нелепости ще видиш там! “
Магически, когато се появи осъзнаване, облаците се разсейват и светът към този момент не прави номера. Можете да признаете същинските си усеща и да изберете да ходите или да не ходите. Ако е по този начин, при какви условия. Възвръщането на отговорността прави чудеса.
Това не значи, че всичко е под надзор и в живота няма форсмажорни условия. Случва се. Но в случай че закъснението е норма за вас, то това към този момент не е форсмажор, а методът ви на взаимоотношение със света и хората.
За което имате своите паники, разстройване, страхове, злоба, пренебрежение и позор. В този способ има доста скрита експанзия. Можете да се досетите за това освен по възприятията си, в случай че сте откровени със себе си, само че и по реакцията на хората към вас.
Обикновено хората са доста недоволни, когато някой не извършва отговорностите си, нарушава периодите, унищожава проектите им. И даже да се опитат да не ви го демонстрират, вие го усещате.
Времето – това е избрана граница, която човек самичък ще дефинира и нарушаването на тази граница се възприема като безчовечие, вандализъм, настъпление и опустошение, нарушение на моите правила, условия, граници, съглашения. Унищожаването на моя свят, нарушаването на моите закони и външни условия.
Нарушаването на темпоралните граници, както и нарушаването на всевъзможни други граници на личността – пространствени и физически, поражда реципрочна експанзия. Нуждата от граници е една от главните, метачовешки потребности. Това са човешки потребности, които постоянно са налице и не зависят от нищо.
Други мета-потребности включват нуждата от сигурност, непосредственост и взаимоотношение.
Това значи, че в случай че застрашавате, да вземем за пример, финансовата сигурност на човек – не изпълнявате отговорности, нарушавате съглашения, не плащате сметки, тогава те ще ви бъдат доста ядосани.
Един от методите за скрита експанзия е да не връщате задължения или да не плащате това, което е ваша отговорност.
Да си в точния момент, както и в контакт със отговорностите си, значи да си върнеш отговорността за дейностите и решенията си. Да възвърнеш своята зрялост и независимост. Да излезеш от ролята на „ жертва на събитията ” и дете, което не може да пропусне учебно заведение, по тази причина лъже и се разболява.
Вече си възрастен и решението е твое.
P.S. Проучете характера си на забавяне.
Как се случва при вас?
Какви са вашите закъснения?
Къде се случва „ щракването “ и вие изпадате от времето?
Кой е най-трудният миг от подготвителния лагер за теб?
къде отиваш?
Какво те плаши, отблъсква, провокира безпокойствие?
На какво се „ съпротивляваш “? Какво се опитваш да забавиш във времето?
